Ето ги, те са. Това са безцелните втори. С две думи - Локомотив София!

А защо безцелни? Защото нямат цел, не ги питайте повече. НЯ-МАТ.

Как така? Ами – така. Когато три поредни години целта ти е била да не изпаднеш, значи и на четвъртата е логично да очакваш подобна съдба. Или най-сетне да изпаднеш, или пак да се спасиш по чудо в по-добрия вариант.

Но щом толкова настоявате да имат цел, точно това беше първата цел пред Локо Сф. Да не изпаднат. Изпълнено!

После се откри шанс за нова цел – първата шестица. Изпълнено!

Сетне взе, че се откри шанс за още една цел – челната тройка. Изпълнено!

Даже за челната двойка. Отново изпълнено, към този момент поне.

Много цели, много нещо за един отбор в рамките на един сезон. Но така е с безцелните. Многоцелевите безцелни, ако позволите играта на думи.

А иначе просто и скромно - Локо Сф.

Един голям колектив с отличен треньор. И наистина, не ги питайте повече за цели. Само следете класирането.