Покрай драмите, които разтърсиха родния футбол в последните седмици, една от най-често споменаваните думи  бе „компромис“. ЦСКА и Локомотив София останаха без лицензи за А група, а това несъмнено разтърси обществеността. Естествено повече се шуми около „червените“, които се радват на по-солидна история и по-голяма фенска маса, но не е редно да се загърбват и процесите, които текат при „столичните железничари“.

Двата софийски тима не успяха да погасят своите задължения, нито да представят нужните документи за разсрочване на плащания и прочие, а това доведе до санкцията. На фона на това обаче се появиха доста мнения затова, че Българският футболен съюз, държавата и различните институциите трябва да направят компромис. Такава позиция изразиха представители и на двете засегнати страни, но до колко е правилен компромисът сега?

Дълговете на ЦСКА възлизат на малко над 30 милиона лева, тези на Локо Сф са в пъти по-малко, като се равняват на около милион. Реално погледнато именно компромисът е в основата на натрупването на тези суми. Ако в месеците, годините назад нямаше компромиси, или просто бяха в по-умерени размери, съчетани с нужния контрол, може би сега и двата тима щяха да са изрядни. Локо Сф щеше да мисли за подготовката си за Лига Европа, а ЦСКА да крои планове за новата кампания. Нещата обаче са различни. Многократното отлагане, недотам умелата управленска политика на отборите, съчетана галещата ръка на БФС, а и на държавата, доведоха до тягостното състояние.

Клубовете в родната А група свикнаха, че може всичко да се оправи чрез…„компромиси“ и спряха да си дават зор да бъдат изрядни платци. Създава се впечатление, че едни се ползват с привилегии, а други – не. Ако един обикновен гражданин, или едно обикновено търговско дружество не плати своите данъци и други задължения, ще се стори и невъзможното, за да бъдат събрани. Тук обаче не е така. Остава впечатление, че правилата не са за всички, а това не кореспондира с разбиранията и принципите на правовата държава, каквато се води България.

Всичко, което става сега, е пряка функция на хилядите направени компромиси в годините. Ако държавата, ако БФС спазваше стриктна и изрядна линия на поведение на съблюдаване на нормативите, клубовете и по-точно техните собственици нямаше да си позволяват лукса да не плащат. В края на краищата никой не е длъжен да плаща задълженията на другите.

Законът е над всички и никой не може да бъде поставян над него. Пътят на компромисите е порочен път, който не води до щастлив край. Докато родните тимове не го разберат, подобни сценарии като в ЦСКА и Локомотив София ще се разиграват и занапред.

Сега вариантът пред Локомотив София е започване от долните дивизии. Такъв се очертава и пред ЦСКА, но там съществуваха и опции за преименуване на Литекс. Всъщност търсенето на вратички, взимането на чужди лицензи, преименуването на тимове…това също са компромисни варианти, които отнемат от идентичността на клубовете и оставят неприятно петно в историята им. „Железничарите“ вероятно ще минат по каналния ред, а такива намерения засвидетелства и спряганият за нов благодетел на „армейците“ Васил Божков.

Всичко обаче е въпрос на избор - да минеш през вратата (закона), когато си насред полето, или да я заобиколиш.

В историята на европейския футбол, случващото се у нас не е прецедент, но е въпрос на гледна точка как се възприемат събитията. Драмата с тима от Армията и с този от Надежда обаче трябва да поучи останалите клубове и те да не помислят да залитат към порочните практики в бъдеще.

Колкото до предстоящото, вероятно окончателно решение за съдбата на ЦСКА и Локо София, каквото и да е то - компромисът едва ли ще е добра алтернатива.