Четирикратният шампион на България Локомотив Сф е на път да изпие до дъно горчивата чаша, която бе надигнал от доста време. След загубата с 0:1 от Пирин ГД, обаче, тези думи, използвани от Емил Велев, станаха абсолютна реалност.

„Червено-черните”, разбира се, има на кого другиго да се сърдят за хала, на който се намират, тъй като бяха ударени от типичния „феърплей по български”, при това неведнъж в това първенство. Имаше и странни мачове, и съдийски тесли във вреда на отбора от „Надежда”. Но най-вече трябва да отправят упреците към себе си, ако вече не е станало късно за спасението от бездната на „Б” група.

Всъщност, в последните три кръга локомотивци трябва да предприемат операция „гонене на дивото”, ако не искат да им се случи онова, в което никой не вярваше сериозно до вчера. Отборът гостува на Черноморец и Литекс и приема ЦСКА, а има пасив от две точки спрямо реално единствения си останал конкурент в битката за спасение – Ботев Враца.

Стигането дотук е една съвкупност от много фактори. Като се започне от тригодишното митарстване из всички възможни стадиони в София и околностите, през обезлюдяването и настройването срещу ръководството на малцината, но верни фенове, та се стигне до необяснимата липса на мотивация у играчите именно в най-важните им мачове.

Тази пролет, при наличието на толкова много явни съперници в борбата за оставане, Локомотив можа да вземе „с клизма” едва два – 1:0 срещу Миньор и 3:2 с Монтана. Останалите битки завършиха наравно, за да се стигне и до загубата от Пирин ГД. Същевременно „железничарите” разпиляха много сили и изглеждаха мотивирани, когато срещу тях бяха Левски, ЦСКА или Лудогорец. В това няма лошо, даже е похвално, но когато си преценил силите си, а случаят не е такъв.

Лошото е, че, ако дамоклевият меч окончателно се стовари върху Локото, това може да бъде краят за един славен и традиционен български тим. Защото това не е Ботев Пд с неговата голяма фенска маса, за да намери сериозни спонсори и след пропадането си надолу. „Б” група може да се окаже само междинна гара по пътя към окончателното забвение за „червено-черните”.

Затова отборът трябва да опита последния шанс за оставане в последните три кръга, колкото и съперниците да изглеждат силни. Както посочихме по-горе, именно срещу по-силните Локомотив показа добрите си игри напоследък. Дано всички осъзнаят, че в противен случай, имената им ще бъдат свързвани с най-черната страница в историята на този клуб. Независимо дали се чувстват локомотивци /колцина са те?/, дали са наемници, или не. Петното ще стои върху ВСИЧКИ.

Нека не избързваме все пак с погребалния марш за Локомотив. Трите последни мача в първенството са шанс за изтриване на уголемяващото се черно петно. Всички в клуба са длъжници на една славна история и поне в този драматичен момент трябва да надминат себе си.