Локо Сф бе разгромен от ЦСКА с 5:0. Но и десет гола да бяха вкарали „червените“, нямаше да е далеч от истината за този мач. А тя е, че железничарите играха без грам хъс, без грам желание, без агресия, без амбиция, без нищо. Разхождаха се.

Да беше изолиран мач, а то се превръща в тенденция. Липсата на характер и безхаберието – това е най-големият бич за столичното Локо. Защото като спортно-технически показатели, те на теория трябва да са от чергата на отбори като Черно море и Берое. Само, че в споменатите тимове онези качества на характера, които липсват тотално в Локомотив, ги има в изобилие. Затова те играят здраво във всеки мач, а Локото е като трепетлика. Отвреме-навреме, предимно рядко, се нахъсват за определени двубои и после пак потъват в блатото. А така не се си стига доникъде, само до поредната борба за оставане в групата.

Сега нарочиха чужденците за виновници. Вярно, не играят нищо. Дори Маркиньос и Гаел се потопиха в общото безличие. Но, ако сега виновни са чужденците, какво правеха техните предшественици? Българите, чистите локомотивци? Нищо и те. Извъртяха рекорден брой футболисти през „Надежда“, един треньор сменя друг, после идва трети. А разлика няма. Безхаберието остава.

Някъде в клуба грешат генерално. Дали шефовете, дали треньорите, дали играчите, май всички заедно. Сякаш въздухът на стадиона край тържището „Илиянци“ е пропит с някаква отрова, която рано или късно заразява обитателите му.

Сигурно видими причини ще се намерят. Селекцията в движение, липсата на базова подготовка за новите, малкото публика на стадиона...Но основната липса в Локомотив Сф от няколко години насам е именно отсъствието на характер.

Вдигнат ли нивото на желанието и хъса, дори без да подобрят грам спортно-техническата си подготовка, локомотивци ще отскочат нагоре с 50 процента. Иначе този сезон или следващият, най-сетне ще отидат там, където мнозина искат да ги видят – в „Б“ група.