И в случая с Локо Сф спокойно можем да използваме някои стари български поговорки, за да определим ситуацията. Най-подходяща е: „Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път стомната се счупила...“

Локомотив запази с мъка стомната си читава във втора поредна година, но трети път съдбата едва ли ще бъде на страната на „червено-черните“. В предходния сезон тимът завърши точно над чертата като 13-и с 24 точки и запази мястото си в „А“ група. Сега ситуацията беше доста по-измъчена. Локо Сф финишира 12-и и с 31 точки, но това едва-едва спаси мястото на отбора в елита заради увеличената до четири бройка на изпадащите.

Всъщност Локото почти си беше изпаднало още в предпоследния кръг, когато две минути преди края един гол в Ловеч спаси кожата на „железничарите“, а в последния отново от губещата позиция те излязоха над водата. Но това по никакъв начин не удовлетворява малцината, но верни фенове на отбора, идващи на стадиона, защото представянето си бе срамно, макар и с щастлив край.

Сега всички, които ще работят за Локомотив и за в бъдеще, трябва да бъдат не с една, а с две обеци на ушите. Предупреждението бе повече от сериозно, а изхабените нерви и драпането за запазване на мястото в елита, трябва непрекъснато да ги подсещат да действат.

Нужни са промени и от слуховете, които долитат от „Надежда“, такива наистина ще бъдат направени на почти всички нива в клуба. А иначе генерално трябва да се работи в няколко посоки, освен естествено в спортно-техническата. Взетият с кански усилия лиценз на стадиона не бива да успокоява ръководството, а трябва да се предприемат и следващите стъпки като поставяне на осветление на съоръжението, например. Задължително е да се направи нещо съществено за възвръщането на старата слава на занемарената ДЮШ на клуба.

Трябва най-сетне да бъде сложена точка на конфликта между част от феновете и президента Гигов. Жалко е локомотивците да се броят в момента на пръсти, а да се карат помежду си. А за да се върнат по трибуните хората, обичащи отбора от северната част на София, е нужно да се работи в правилната посока. В посока, посочена от традицията в четирикратния български шампион. За последно през 1978 година бе спечелена титлата. А за да има шанс в обозримо бъдеще да се играят нови мачове за титлата, а не само такива между ветерани, какъвто предстои утре по повод 35-годишнината от последното злато, Локомотив трябва да се върне към корените си.