Три поредни сезона Локомотив Сф се измъчваше. Беше на ръба на изпадането и миналия, и по-миналия, и по-по миналия сезон. Оказа се жилав и оцеля някак. Пуф-паф, пата-кюта, все пак остана в елита.

Но играта, играта му я нямаше никаква. Грозна гледка, мъчение. Всъщност, за последно Локо Сф показваше футбол някъде преди 4 години, когато играеше домакинствата си на големия терен на „Васил Левски“.

Тогава отборът развиваше скорост, имаше стил, но имаше и играчи. В състава бяха Цецо Генков, Дерек Асамоа, а до тях Искрен Писаров в силния си период. Ако сте забравили, треньор на отбора беше Димитър Васев.

Сега пак е той. Няма на разположение толкова силни единици в състава си като тогава, но Локомотив тръгна напред. Пак пуф-паф, но на двойно по-голяма скорост. С повече желание, с повече стръв, без страх от имената насреща, със самочувствие, с надиграване, с футбол.

А в състава сега – коренна промяна от миналата година няма. Има някои нови имена, но не е правена драстична корекция чрез селекция.

Тимът пак няма централен нападател и пригажда на поста играчи като Шехуди и Пепи Димитров, които не са типични „деветки“. Търси се таранът. Но и така става, засега.

Игровото преобразяване обаче е повече от видно. Специално на собствен терен, където отборът игра само срещу силни съперници. Победи Литекс и Славия, за малко изпусна и Лудогорец.

На чужд терен Локо Сф все още не е това, което е в „Надежда“. Дори чака още първия си гол извън своя дом. Там трябва да търси още подобрение.

У дома то е явно. И хората се завръщат на стадиона. Е, според стандартите на българския футбол. Миналата година Локото бе стигнал до дъно от 150-200 зрители. Сега идват по 1000 локомотивци, но има какво да видят. Могат да усетят една позабравена локомотивска емоция, при която грандовете си тръгват с наведени глави, както се пее в химна на клуба.

Причината очевидно е в машиниста, който извади ръждясалия механизъм от състоянието на летаргия. Димитър Васев обича сам да кара футболния влак. Защото е с характер. И ето, че сега колелата пеят някак по-щастливо по релсите. Не само пуф-паф, чува се и гол-гол-гол. Пак, както се пее в клубния химн...