Съвместна публикация на DarikNews.bg - Велико Търново и Gong.bg.

Ако перифразираме култовата фраза на френските перове и английските лордове “кралят е мъртъв, да живее краля” то за великотърновския футбол през 2013 година - определено можем да възкликнем “Етър” е мъртъв, да живее “Етър”.

Точно така - през изтичащите 12 месеца от футболната карта изчезна “Етър 1924”, но се появи “Етър В. Търново”. За зло или добро, времето ще покаже, създаденият през 2002 г. клуб се срина през 11-ото лето на своето съществуване. За “Етър 1924” годината тръгна с прословутото интервю на Фейзи Илханлъ, в което обяви, че вече е собственик на 66% от акциите, а Община В. Търново трябва да му осигури 34% от бюджета, който така и не стана ясно , какъв точно е по размер. От това изказване стана ясно, че създаделите на клуба Радослав Владев и Красимир Гърдев окончателно са се разделели с него. Последва лагер на представителния отбор в Анталия по време на който процесът на подмяна на българските футболисти с чужденци, започнал през есента, продължи с пълна сила, а треньорът Сердер Даят си мислеше, че няма да го сполети съдбата на предшастваника му Цанко Цветанов.

Уви, блаженни са верующите, както пише в Светите книги. Подобно на бронзовият медалист от САЩ'94 турският специалист градеше отбор, но не бе наясно, че няма кой да плаща сметката. Докато бивши футболисти и треньори печелеха дела в съда срещу клуба за неплатени суми, Даят и чуждестранната му компания от поляци, норвежци, шведи и т.н. почнаха ударно пролетния полусезон. При това домакинстваха на стадиона в Сливен, защото “Ивайло” бе затворен за ремонт на терена. В този си вариант “Етър 1924” удари “Монтана” и “Черно море”, изпусна “Пирин” /Г. Делчев/ и “Локо” /София/. След загубата от “Локо” /Пловдив/ с 3:0 тогавашният силен човек в клуба Радин Хаджиев “блесна” пред камерите с изявлението, че вадят отбора от “А” група. Последва период, в който всички очакваха да дойде “Батко Фейзи” и да каже официално какво прави, но вместо това чуждестранният легион се радваше на благоволението на Данчо Лечков, който все още разрешаваше да пребивава в неплатения хотел и да хапва по- малко. Пълният крах настъпи на 14 май, когато Радин Хаджиев обяви окончателно, че повече няма да участват в първенството и остави незнаен брой ищци да си търсят вземанията, както намерят за добре.

През цялото това време школата във В. Търново караше на автопилот. Треньорите се издържаха със събраните такси от децата, с тях покриваха и плащанията към съдиите, а пътуванията осигуряваше бизнесменът Александър Нанков. В средата на май обаче се наложи на кмета на Община В. Търново Даниел Панов да се намеси и да гарантира доиграването на сезона от детско-юношеските формации, които бяха почнали да губят служебно.

На този минорен фон единственият светъл лъч бяха юношите старша възраст. Воденият от Борислав Евтимов тим спечели първенството на Зона “В. Търново”, без да допусне дори равенство, а след това и баражите за Националната група до 19 години срещу ОФК “Монтана” и “Оскар ЕЛ”. За успехите си момчетата не получиха обаче дори купа, въпреки че Зоналният съвет на БФС раздаде такива на всички останали първенци на групи. С мотива, че клубът е фалирал те не бяха допуснати и до участие в U 19 и така В. Търново разпиля поредното си талантливо поколение, като от табор 94 в момента в мъжкия тим има семо две момчета.

В началото на юли вече бившият шеф на школата на “Етър 1924” Сашо Ангелов събра двайсетина млади и 2- 3 по- стари футболисти на “Ивайло” и започна подготовка. Александър Нанков осигури транспорт, а първият месец бе повече от тежък. Докато структурираха клуба играчи и треньори нямаха дори минерална вода, ползваха старите екипи на “Етър 1924”.

На 17 юли в Дебелец се проведе Общо събрание на което местният “Ботев” стана “Етър В. Търново”, а новият клуб бе включен в Северозападната “В” група. Институцията получи подкрепата на феновете, но така и не стана общинска, въпреки че Местният парламент отпусна 35 000 лева от икономиите си. Вписването на “Етър ВТ” в съда се забави с 2- 3 месеца и това породи “нездрави” слухове в града, а в “Държавен вестник” дори се появи обява за свикване на ново Общо събрание на “Ботев- Дебелец”. В крайна сметка, след намесата на известен юрист от старата столица, на 11 октомври вписването стана факт и новият президент на клуба Александър Нанков си отдъхна. Междувременно той бе запретнал ръкави и постепенно представителният тим и отборите от школата получиха нужната екипировка, за което заслуга има и пивоварна “Бритос”, отпуснала 20 бона целево. Шеф на школата стана Никола Велков, по- късно бе привлечен като селекционер Илиян Киряков, а децата получиха възможноста да тренират на нормални по размери терени.

Очаквано за едни и неочаквано за други етърци започнаха сезона колебливо, но постепенно влязоха в ритъм и след поредица от успехи зимуват четвърти на три точки от върха. Дербито с “Локомотив” в Г. Оряховица 2:2 пък бе най- посетеният мач в групата, над 4 500 зрители, създали неповторима обстановка. На този етап от “Етър ВТ” не са обявили официално, че ще атакуват “Б” група, но със сигурност не играят за здраве. Въпросите тук обаче са дали ще бъдат допуснати при професионалистите ака са първи, заради забрана в нормативните документи и по- важният втори, готов ли е клубът финансово и организационно за това. Най- важен е моментът с финансирането, защото желаещите да помагат пак се броят на пръстите на едната ръка, а повторили се сагата с “Етър 1924” в “А” група ще е повече от страшно.

 

 

Горнооряховските “железничари” направиха трансферния си удар преди година, привличайки за президент Бончо Генчев. С такт и търпение, с помощта на Общината и бизнесмени той сложи в ред нещата в клуба и “Локомотив” излезе на верния коловоз. През пролетта горнооряховци си върнаха самочувствието на фактор в Северозападната “В” група, а през есента допуснаха само една загуба и финишираха на първо място. Нападението им заби 60 попадения и е най- резултатното от “А”до “В” група. Целта им-професионалния футбол бе обявена от екснационала в началото на този месец, като по думите му градът има сили за това.

Пътят им обаче минава през реконструирания терен на “Ивайло”, който трябва да бъде открит с пролетното издание на регионалното дерби. Срещата от сега носи заряд, очаква се интересен двубой и по трибуните между двете агитки, които със скандиранияи плакати през есента донесоха глоби на клубовете си. Между другото и за “Локото” важи в пълна степен написаното за “Етър ВТ” и възможността да се издържи финансово на по- горното ниво.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В профифутбола лице на област В. Търново е свищовският “Академик”. За “студентите” пролетта бе триумфална, а есента кошмарна. След първото място на Северозапад последва лято на структурни промени край Тихия бял Дунав, които обаче не доведоха до по- добро. Стойчо Стоев стартира изграждането на нов отбор, но го призоваха в “Лудогорец” и си тръгна. Привлеченият на пожар Ангел Станков /Бат Геле/, промени още градения с години от Боби Борисов тим, спечелил промоцията, но новият отбор така и не намери верния ритъм. Идването на Румен Стоянов също не извади “Академик” от дъното, а след последния мач бяха освободени още девет играчи. Кои ще ги заместят ще стане ясно в началото на януари, но е сигурно, че кметът Станислав Благов ще направи всичко възможно отборът му да не се провали.

Един друг кмет - инж. Емануил Манолов възроди футбола в Павликени и върна тима в трета дивизия. И там обаче, както в Свищов, хубавото свърши с извоюваната купа и правото да си на по- горното ниво. Павликенци зимуват предпоследни на Северозапад, без треньор, но с надеждите за по-добра пролет.

В другите общини - П. Тръмбеш, Елена, Сухиндол, Лясковец, Златарица  и Стражица засега се задоволяват с присъствие в Елитната областна група, в която от лятото мачовете на мъжете се предшестват от изяви на детските отбори. В нея обаче лидери са създаденият през юли “Лайтс” и ФК “Ресен 2012”, които взехе всичките си мачове, а помежду си завършиха наравно.

Изводът от футболната 2013 г. в нашата област е, че без помощта на общините и без наличието на бизнесмени, готови да подкрепят финансово отборите, всякакви цели са мираж...