Само 17 точки от 17 кръга, или по точка на кръг-това сочи статистиката от представянето на Спартак 1918 от началото на сезона досега в Източната Б група. На фона на афишираните цели преди старта на сезона, а и преди мачовете от пролетния дял - за влизане в елита, представянето на „соколите“ е меко казано повече от бледо. Три кръга след подновяването на шампионата варненци ще се наложи тотално да прекроят целите си. Спартак продължава да се намира на 9-ото място и вече реално трябва да се съсредоточи в борбата за оставане във втория ешелон. Тревожни са не толкова малкото точки, а слабата, на моменти дори безидейна игра на варненци. След резила срещу Несебър у дома, се стигна до втори такъв и срещу Добруджа, като играта на Спартак бе още по-посредствена. 60 минути домакините са с човек повече и за цялото това време стигнаха само до една запомняща се ситуация пред противниковата врата и то от пряк свободен, когато Боян Илиев нацели страничния стълб. Останалите действия на варненци се свеждаха до пълна безидейност пред наказателното поле и изсипвания на безнадежни топки в него. С действията си домакините изцяло улесниха съперника, който останал и с човек по-малко като нищо можеше да вземе и победата. Наличието на толкова опитни халфове в средата на терена като Велимир Иванович, Марин Петров и Диан Кателиев предполагаше по-трайно задържане на топката, повече градивност при атаките, повече идеи и поне някое друго извеждащо подаване зад защитата на Добруджа. Нищо такова не се случи (ако изключим извеждащото подаване в 32-ата минута, което костваше червения картон на Флоров). На моменти дори точно в средата на терена бракът изобилстваше. Дори преминаването на Иванович на левия фланг след смяната на Беадиров с Желязков по никакъв начин не промени играта на Спартак към добро. За пореден път, както и в контролите, така и сега ясно се видя, че Велимир Иванович изпитва трудности на фланга и не се чувства комфортно там, независимо дали е отляво или дясно.  От друга страна е вярно, че и Никола Спасов нямаше кой знае какви опции и на резервната скамейка специално за фланга. Централният нападател Георги Бижев имаше поне една, две ситуации, в които можеше да потърси директен обстрел без подготовка, а той се забави, с което също разочарова. Владимир Каптиев се движеше доста, опита някои нестандартни отигравания, на като цяло и той се претопи в общата неефективност на отбора.

И тримата футболисти, влезли като смени с нищо не промениха игровия почерк през втората част. Направилият много добро впечатление през зимната пауза - левият краен защитник Мирослав Начев имаше доста колебливи изяви в отбрана, които можеха да костват дори попадение, а напред по левия фланг почти не се включваше. Дългото отсъствие от терените явно даде отражение върху представянето му. Другият краен защитник - опитният Стоян Георгиев беше по-активен в офанзивен план, като опита на няколко пъти включвания по фланга, но центриранията му разочароваха. И тук се видя, че позицията, на която Георгиев си тежи на мястото е в центъра на отбраната. Любопитното е, че на фона на всички полеви играчи на Спартак се открои точно централният защитник Боян Илиев, който освен, че нацели гредата от пряк свободен, на няколко пъти сам изнасяше успешно топката след самостоятелни пробиви през центъра. Добри думи заслужава за представянето си и вратарят Марков, особено за намесата си в 18-ата минута след удара от непосредствена близост на Лазаров, с което предотврати сигурен гол, който като нищо можеше да се окаже и единствен мача.

При всички положения предстои доста работа пред доказалия се като треньор Никола Спасов. Безспорно той е много добър специалист, от когото футболистите имат респект, но на него ще му е необходимо време, за да се запознае по-обстойно с техните качества, както и с характера на всеки един от тях. Друг е въпросът, че време за подобно опознаване няма и трябва да се работи в движение. Още повече, че Спасов дойде при заварена селекция. И въпреки, че с идването си бе категоричен, че това не го притеснява, видя се, че си е за притеснение. Сега вместо да налага своята концепция за стил и схема на игра, ще трябва самият той да се нагоди към възможностите на футболистите, за да определи как точно да играе отборът. А това не е никак лесна задача.

И накрая...., отново се видя колко важни са феновете за един отбор. Тяхната липса дава отражение и това е осезателно. Точно в такива моменти, когато играта не върви, когато времето неумолимо тече, всеки един отбор има нужда от своя 13-и играч. Има нужда от мощната подкрепа на публиката, която да го побутне към жадувания успех.