100 години са твърде много, за да бъдат описани просто така. Особено, когато в съзнателния ти живот си видял не повече от двайсет от тях... Тръгнеш ли да ги разказваш, без да прекараш месеци в библиотеката, в срещи и разговори с различни хора – по-добре не започвай. Защото рискът да пропуснеш нещо важно е твърде голям и неоправдан.

Последните 5 години следя „под лупа” случващото се в Ботев Пловдив. Първият футболен клуб-столетник в България. „Пил съм от извора” информация за миналото, благодарение на дългите часове на раздумка с редица жълто-черни легенди от различните поколения. Дерменджиев, Сотиров, Убинов, Разложки, Зехтински, Костадинов, Пашев, Бакалов, Видолов... са само част от големите личности, от които съм имал щастието да попивам футболната култура.

Виждал съм насълзените и потопени дълбоко в миналото очи на възрастни пловдивчани, живяли с романтиката на футбола под тепетата. Същите, които са пълнили стадиона часове преди мач само, за да видят дрибъла на Чико, спринта на Тумби, финта на Зико, дузпата на Пашата или извисяването на Антим.

Гонил съм топките на Коце Видолов и Борето Хвойнев. Носил съм емблемата на Ботев, макар и само като юноша, и познавам мисленето и манталитета на поколения ботевисти. Знам с как ухае въздухът на „Колежа”, усетил съм магията и ми се иска някои специфични качества никога да не напускат центъра на Пловдив. Повечето от тях съставят девиза на Ботев:

КРАСОТАТА – Продължавайте да обичате и насърчавате красотата в играта. Тя винаги е била част от философията на жълто-черния отбор. Футболът е игра, създадена да доставя удоволствие, както на играещите, така и на гледащите отстрани. Красотата е и в основите на митичния Пловдив, чиято атмосфера преплита културите на вековете. Пазете я.

ВЯРАТА – Вярвайте в успеха и в по-добрите дни така, както вярвахте и изстрадахте новото начало. То вече е факт. Вярвайте в отбора до последния съдийски сигнал. И дори, когато си тръгнете разочаровани от стадиона, връщайки се обратно за следващия мач, отново носете вярата в сърцата си. Вярвайте, както са вярвали в своето начинание момчетата от Първа мъжка гимназия и Френския колеж през 1912-та...

БОРБА – С нея измъкнахте любимия клуб от оковите на Христолов. Не забравяйте този период. Тази рана ще остави белег, който ще ви напомня колко силни сте, когато сте едно цяло. Заразете с борбен дух и отбора, който ще ви подари завръщане в елита лятото. Силните се каляват в големите битки.

ГОРДОСТТА – Как да не си горд, когато си побеждавал Барселона, Байерн, Сарагоса, Стяуа и си мерил сили с Атлетико Мадрид, Севиля... Когато една от двете „Златни обувки” на България е в твоята витрина, а Левски и ЦСКА в дълги периоди от историята са си тръгвали надиграни и с наведени глави от Пловдив.

Това са ценностите, които искам някой да опише след още 100 години. Тогава Ботев ще е постигнал най-голямата си победа. Сега обаче, на дневен ред са победите на терена, а следващата може да бъде много скоро. Защо не още в четвъртфинала за Купата?!

Съдбата се усмихна закачливо и реши два дни след юбилея да доведе в Пловдив лидера в елита и котиращ се като най-добър отбор у нас Лудогорец. Какво по-добро предизвикателство?! Предпоставките за футболно шоу в последния мач в сегашния вид на „Колежа”, и първи от новия век в Ботев, са налице. Да го започнем подобаващо!