Вчера, изненадващо за всички, в сайта на БФС се появи съобщение затова как Комисията за етика и феърплей и тази за Детско-юношески футбол препоръчват най-строго наказание, с други думи изваждане от групата, на тима до 19 години на Спартак Плевен и се показват „жълти картони“ за Любимец и Спартак Варна.

Хубаво! Но въпросът е защо чак сега се взимат радикални мерки за пресичане на една тенденция в юношеския ни футбол за „черно тото“ и уредени мачове, след като тя е публична тайна и масово явление от няколко години.

Това за юношите – добре като мярка. Прилича ни на първото пошляпване от добър чичко по задните части на непослушно хлапе, макар че със сигурност хлапетата, в случая младите футболисти, са последните виновници за белята. Но защо досега чичкото само е раздавал бонбонки и е галел по главичката, вместо да „респектира“?

Всъщност, мекото отношение на БФС към „недъзите“ на българския футбол се отнася и за батковците. Множеството вратички в правилника винаги са давали възможност за измъкване по терлици и за възможно най-нежни наказания при провинения. За проявен расизъм, например. Обаче чужденците не ни прощават обидите на расова основа. Неотдавна англичаните пуснаха жалба за подобни скандирания от трибуните, сега и арменците. Но когато не си възпитал у зрителите коректно поведение във вътрешните мачове, няма как да очакваш от тях да не освиркват химна на съперника или да не го обиждат и на международното поле.

Та е крайно време добрият чичко БФС да обърне другата страна на медала и да наказва по-сурово. При това – не само юношеските отбори.