Анортозис срещу Еносис Паралимни. Стоилов, Цанко Цветанов и Станислав Ангелов срещу Георги Петков. Всичко това на километри от базата на Левски в Агия Напа. Подобно събитие не се пропуска, ако си там. Не го изтърваха и от лагера на „сините”. На стадиона се появиха Гонзо, Йовов, Ясен Петров и администраторът на „сините” Райко Якимов.

Дербито беше българско, ама и цялото преживяване. Ще се опитаме да ви разкажем, защо?

Разстоянието от курорта пълен освен с футболни отбори, но и с немски и английски пенсионери -Агия Напа до Ларнака е около 50 километра. В неделната вечер вариантът е един - такси. Групата от желаещи обаче не е малка, така че таксито трябва да си е сериозно. За седем души! Толкова журналисти решиха да уважат „българския” мач в Кипър.

Пред хотела се появава култов бял мерцедес, който има малко останали живи набори. Стар, ама за седем души. Идеално.

Шофьорът се оказва луд фен на Анортозис. Споделя, че отборът бил като стадо овце, преди Станимир Стоилов и Цанко Цветанов да го поемат.

По трасето, което се състой от прекрасна магистрала и няколко километра градско каране, таксиджията обяснява, че жена му е българка, но не от Своге, а от Попово. „Бях там, умрях от студ”, откровен е мургавелкото.

По всичко изглежда, че сме му на път. Не пропуска мач на отбора в Ларнака. Хем ще лапне 120 евро, хем ще гледа двубоя на любимия отбор, безценно.

Час преди мача пред стадиона е доста спокойно. По нетърпеливите вече са във фенмагазина, в който най-вървят фланелките с името на Кецбая, треньорът класирал Анортозис в Шампионската лига.

Разговорите на български провокират млада жена, която продава дюнери от един бус. „От България идвате. Ще хапнете ли нещо. Аз съм от Ямбол, това е мъжът ми”, отсича сънародничката ни, която си вади хляба в далечен Кипър.

Съпругът и гледа лошо, но няма проблем. Появява се синът им, който е готов за мача с шалче на Анортозис. Поглежда, чува българска реч и отсича: „Вие тука ли играете?”. Няма смисъл да му обясняваме, че не сме на проби, а само ще гледаме мача.

Един от охранителите на стадиона също е от България. Дошъл от Велико Търново. Следи за реда от четири години. Дните са напрегнати, защото феновете на Анортозис сгафиха наскоро и счупиха чужд стадион по време на гостуване.

В ложите се забелязва групата от Левски. Ще гледат мача и доста свои колеги, някои продължават да си бъдат и приятели.

Изненадата настава, когато погледът ни среща едни познати плитки. Ето го и Ричард Еромоигбе, който наскоро премина в Анортозис, но още не е във форма. Ричи вади яка усмивка и се радва на небивал журналистически интерес. До него стой друг тъмнокож, който остава слисан и със сигурност вече гледа с други очи на нигериеца.

Малко по-късно шумът се увеличава, въпреки че и на трибуните е доста солиден. Йовов и Ричард подлудяват вип ложата с преглъдки и поздрави помежду си.

На метри от тях обаче кипи неуморен труд. Четири радиостанции предават пряко Анортозис – Еносис. Единият от коментаторите е в инвалидна количка, а специално за него е направено съоръжение, което да му позволява да си застане на работното място.

В пресложата е лесно и приятно за българите. Сънародникът ни Жоро Донков, който работи в „Българския вестник” е създал отлична организация.

На почивката е време да потърсим и Седрик Бардон. Тялом го няма, но духом и той е част от компанията. Намираме го при баровците в баш ложата на стадиона. Французинът е на няколко снимки от участието на Анортозис в Шампионската лига. Местните са луди по Седрик.

Там някъде е и Жозе Моуриньо, който имаше вземане даване с Анортозис в груповата фаза на Шампионската лига.

След двубоя, който между другото Анортозис печели с лекота – 3:1, разговаряме със Стоилов, Цветанов, Петков и Пелето. Приликата е една и съща – всичките изглеждат спокойни и много доволни от живота си на топло. Точно тези хора, това и заслужават. След толкова години на високо ниво е време за лек релакс, става въпрос за футболистите. Стоилов пък се бори с ново предизвикателство. Да се докаже навън, поне на този етап го прави добре. Отборът му си подава топката, прави смислени атаки, а публиката го харесва, което изглежда е най-важното на този етап. Съдбата и Господ правят понякога точно така. Събират хората, в други обстоятелства и на друго място, но пак са заедно. Не са в „Дрийм тима”, но са на едно място. Някои само за няколко часа, а други за по-дълго. Така са се вплели българите в кипърския футбол. Смесили са се, както таксиметровият шофьор със съпругата си от Попово, и жената с дюнерите от Ямбол и нейният кипърски мъж.