Не би трябвало да обръщам внимание на някакъв пореден опит пред нас да се изтъпани съвременният Данко. Кой е Данко? Героят на Максим Горки, който изтръгнал пламтящото си сърце от гърдите си и повел хората към спасението, а сърцето осветявало пътя.

Един съвременен „Данко”, определящ себе си като „юридически спец”, „ успяващ спортен мениджър” и още какво ли не, пак опитва да поведе хората към битка. Този път в името на футбола и правилата.

В името на футбола ни наистина трябва да се водят битки, да се върши работа и да се търсят пътища, които водят напред.

И „Данко” Градев опитва да ни каже нещо. Опитът му е добре разчетен – цели се нависоко и дори да не оцели, остава му утехата, че е доближил славата. Само че славата е направена от крехък лед и в крайна сметка слънцето винаги се показва. Да помисли за това на Данко не му е останало време, а вероятно и не го интересува.

Данко Градев пробутва различни историй. В една от тях например Борислав Михайлов и Лъчезар Танев отишли на почивка в Сингапур, но не за да почиват, а за да уреждат далавери с футболни контроли. Към това „творение” той добавя предположения за други далавери на Михайлов и оценки за работата на Танев като футболен мениджър.

Оставям настрана липсата на що-годе доказателства и за целта на пътуването, и за далавери, и за някакви пропуски.

Признавам: Няма спор – изстрели към високото. „Високо”, защото Борислав Михайлов все пак е на върха в българския футбол, а вече и около върха на европейския футбол.

„Високо”, защото Лъчезар Танев от 16 годишен безрезервно е посветен на Играта и през всичките години до сега тази отдаденост го направи отличен футболист, авторитетен капитан, твърд национал, безукорен бизнесмен и мениджър.

Не се притеснявам, че ще бъда обвинен в пристрастие.

Да!

Пристрастен съм, защото познавам добре президента на БФС, а с Танев побеляхме заедно.

Нали сте виждали как по улицата преминава автомобил и от двора изкача малко пале – лае, спуска се, дърпа се назад и пак лае. И то изглежда обсебено от нуждата за слава на куче-пазач?

На нещо такова ми прилича случаят Данко Градев.

В края на крайщата всеки си знае каква нужда има и как да я задоволява, но когато резултатът е уволнението на Анисе от футбола въобще, или ровене в архивите заради „нарушителят” Гонзо, или война ЦСКА – БФС, тогава?

Тогава да се чуди човек какви са тези хора, които се хващат на Данко и тръгват след него?!

Като че ли са забравили как по същия начин опитваше да „спаси” волейбола и бързо-бързо клюмна? Или как се възхищаваше на Михайлов, Лечков, Пенев, Стоичков, че са във футбола не за да се облагодетелстват финансово, а защото са минали през Европа и знаят как да вършат работа!

Днес Данко свири друга плоча...

Плочата буквално и символично си е чалга – снимки за клипове, готини мадами наоколо, конкурси за мис-ки.

Там засега успехът му е явен, а славата се стеле като книжните салфетки в дискотеките.

Да се чуди човек тогава какво опитва да гради Градев извън чалгата?

И защо?...