Иконата на българския футбол Христо Стоичков днес продължи турнето, чрез което популяризира своята биографична книга „Христо Стоичков. Историята”, написана в съавторство с журналиста Владимир Памуков. Днес Камата бе скъп гост на хотел „Тримонциум” в родния Пловдив и разкри с какво зданието е много по-специално за него в сравнение с всяко друго място.

„Щастлив съм, че след толкова много години съм тук, в Пловдив, в едно свято място за мен. През 1978 година се жених в този хотел и оттук започна моят път, моята кариера, моето семейство с моите деца”, заяви Стоичков.

„Сега съм радостен, защото спомените ми от този хотел са страхотни. Затова и избрахме това място за представянето на книгата.”

„Любовта към футбола никога няма да свърши, защото Пловдив е футболен град. Стоичков е просто част от целия спорт, тъй като в Пловдив много преди мен са били величията на българския спорт. Много са били хората, които са ми били идоли, да не ги изброявам всичките – Динко Дерменджиев, Христо Бонев, Георги Славков, лека му пръст, Аян Садъков, лека му пръст, от който наследих фланелка с №8 в националния отбор, Марин Бакалов, Гошо Георгиев, цялото ми поколение от Марица Пловдив… Така че това е един град с много големи шампиони. Любовта никога няма да свърши. Футболът е футбол, но и другите спортове са допринесли за развитието на нашия град.”

„Аз се чувствам пловдивчанин, макар и да съм играл за ЦСКА. Знам откъде съм тръгнал, знам къде съм играл по стадионите, тези места не ги забравям. Щастлив съм, че днес представянето на книгата е в Пловдив и точно в „Тримонциум”.”

„Наско Узунов е малко по-специален. Още преди това му бях казал, че в деня, когато се оженя, той ще е кум. До ден днешен е кум. Знаете, че пред кум се не гази, трябва да се слуша.”

„България да бъде домакин на Световно първенство? Ти можеш да се кандидатираш, никой не ти забранява, пък дали ще те изберат е съвсем друго. Ако с трици маймуни умееш да гониш, значи можеш. Точно зад вас стои човек, който е играл на световно първенство. Нали така, г-н Дерменджиев? Имаме ли шанс да се класираме за някъде? Пък вече как – не знам.”