С инфарктния, но щастлив край на миналото първенство за Локо Сф, Николай Гигов и онези, които милеят за железничарите, си помислиха, че е дошъл краят на мъките им. Две години – а-ха да изпаднат, но накрая нишката все пак успя да удържи и да не се скъса.

Преди този сезон босът беше обнадежден. Очакваше положителна промяна. Хайде, не зона „Европа“, но поне първата седмица. Каква първа седмица за Локо Сф! Отборът си съперничи с Пирин Гоце Делчев за най-слаб в първенството, класирането доказва съвсем точно истинското състояние.

Най-лошото е, че сякаш няма лек за Локо Сф. Сменят се треньорите, бройката на преминалите през Локо Сф играчи вече наближава 50 за година и половина, а нищо не се променя. Да кажеш, че Гигов е изоставил отбора си – нищо подобно. И ако преди две години играчите имаха основание да плачат, че им бавят заплатите, сега всичко тик-така като часовник. Освен всичко друго, началникът им е толкова близо до тях, колкото никога досега. Преди мач, по време на мач – всичко им е наред. Получават и морална, и финансова подкрепа. Но след мач Гигов бяга бързо към изхода на стадиона, не иска да вижда никого...

Сякаш въздухът в „Надежда“ е отровен и който дойде там, се заразява бързо от локомотивската болест. Симптомите за нея са ясни, лекът продължава да се търси.

На този етап Локо Сф има само един шанс. Времето! Все пак са изминали само 6 кръга, има твърде много до края. Но то тече бързо. Изтича. Това е времето на Локомотив Сф в „А“ група. „Б“ група го зове от трети опит. Ако нещо не се промени в „Надежда“ и то драстично...